Разговор с Искра

Пред тебе има пътя два
и двата светят в зелена светлина,
а за мене път май няма.
Животът по-добре да си отиде,
защото е измама…
“Измамна светлината е” ми казваш ти.
Кой, светлината ли?
Тя не умира 
във различни цветове обагря се,
но винаги остава жива...
Сърцата само ни умират,
изгубили своята любов
и пеят тъжно своята песен-
Погребален марш…
“Ще умре щом и ние умрем”
ми казваш ти

“Нека да се радваме

доколкото можем на красивите неща”
Когато в дупка си попаднал
толкова дълбока
и няма изход от тунела тъмен
ни светлина те радва,
ни тъмата нощна
и няма нищо...
Това е НИЩОТО...