Разговор с морето

Аз не за първи път заставам на брега ти.
И не за сетен път те гледам възхитен...
Обичам аз среброто на нощта ти
и златото на твоя слънчев ден!

Безкрая ти, със поглед искам да обхвана,
да яхна  твоите солени ветрове,
и с белите ти чайки  да се върна,
на пъстрите ти летни брегове...

Обичам те, когато легнеш уморено
и мощния се гръб на слънцето печеш,
омесено от синьо и зелено,
захласнато от някакъв копнеж!

Обичам те, когато ревнеш разярено
и тъмните води разплискаш по брега,
 чудовище от бурите ранено,
и бурите събрало на света!

Когато бурята във тебе забушува!
Когато погледът ти става сиво-чер!
За свойта Свобода ли  се бунтуваш?
Та твоя гняв, във тебе няма мяр!

Море от спомени, сбогувам се с брега ти,
пленен от блясъка и твойта синева.

Вземи ти  мойте погледи крилати

и чакай ме отново в пролетта.