Аз не за първи път заставам на брега ти.
И не за сетен път те гледам възхитен...
Обичам аз среброто на нощта ти
и златото на твоя слънчев ден!
Безкрая ти, със поглед искам да обхвана,
да яхна твоите солени ветрове,
и с белите ти чайки да се върна,
на пъстрите ти летни брегове...
Обичам те, когато легнеш уморено
и мощния се гръб на слънцето печеш,
омесено от синьо и зелено,
захласнато от някакъв копнеж!
Обичам те, когато ревнеш разярено
и тъмните води разплискаш по брега,
чудовище от бурите ранено,
и бурите събрало на света!
Когато бурята във тебе забушува!
Когато погледът ти става сиво-чер!
За свойта Свобода ли се бунтуваш?
Та твоя гняв, във тебе няма мяр!
Море от спомени, сбогувам се с брега ти,
пленен от блясъка и твойта синева.
Вземи ти мойте погледи крилати
и чакай ме отново в пролетта.
© Христо Славов Всички права запазени