Красиви сутрешни лъчи
огряват моята душа,
политат моите мечти
и няма помен от тъга...
Препускат в игривите води,
там, где никой не оставял е следи,
обливат с нежност, цвят и топлина
една божествена, безкрайна планина.
Прокрадват се в гъстите гори,
там, где тишина и мир цари
и нежно галят моите очи,
спокойствие в тях блести.
И няма място за човешка суета
пред необозримата природна красота.
© Gergana Koeva Todos los derechos reservados