29.06.2017 г., 21:31

Разходка в планината

478 0 0

Красиви сутрешни лъчи
огряват моята душа,
политат моите мечти 
и няма помен от тъга...

 

Препускат в игривите води,
там, где никой не оставял е следи,
обливат с нежност, цвят и топлина
една божествена, безкрайна планина.
Прокрадват се в гъстите гори,
там, где тишина и мир цари
и нежно галят моите очи,
спокойствие в тях блести.
И няма място за човешка суета
пред необозримата природна красота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Gergana Koeva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...