26 ago 2007, 19:29

Разкаяние

  Poesía
959 0 5
В душата ми подема силно разкаяние,
че тъй безсилна съм в своето отчаяние.
Но аз дойдох за нежност, не за състрадание
и ето ме сега - разголена, на твоето внимание.

И може би ще предизвикам в тебе възмущение,
но ще се боря за любов, а не за съжаление!
И знам, дори да си безмилостно внушение,
за мене си роман с греховно продължение.

За Бога, слаба съм пред твоето очарование,
та ти си дявол с ангелско сияние!
Отвори сърцето си, чуй моето признание
и спри да ме даряваш с мъка и страдание...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Критиките ви също ме радват, защото знам, че сте откровени,а и тук сме за да се учим.Истински щастлива съм, че ви има!
    Целувам ви !
  • Теди, мила, сега втори път като го прочетох, много повече
    ми хареса, точно със повторенията!Ама нали нашето поколение
    така са ни втълпили - всичко по правила! Правилата - вън понякога,
    права е Маги!ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
  • Излязло е от душата , затова се лее като музика, ех правилата те са за това да ги нарушаваме.
  • Смисълът е чудесен, но крайните срички не бива да се повтарят
    повече от два пъти, така са ни учили.Извинявам се за упрека.
    Всичко хубаво!!!
  • Поздрави!
    Много е хубаво

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...