Aug 26, 2007, 7:29 PM

Разкаяние 

  Poetry
755 0 5
В душата ми подема силно разкаяние,
че тъй безсилна съм в своето отчаяние.
Но аз дойдох за нежност, не за състрадание
и ето ме сега - разголена, на твоето внимание.

И може би ще предизвикам в тебе възмущение,
но ще се боря за любов, а не за съжаление!
И знам, дори да си безмилостно внушение,
за мене си роман с греховно продължение.

За Бога, слаба съм пред твоето очарование,
та ти си дявол с ангелско сияние!
Отвори сърцето си, чуй моето признание
и спри да ме даряваш с мъка и страдание...

© Теодора All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Критиките ви също ме радват, защото знам, че сте откровени,а и тук сме за да се учим.Истински щастлива съм, че ви има!
    Целувам ви !
  • Теди, мила, сега втори път като го прочетох, много повече
    ми хареса, точно със повторенията!Ама нали нашето поколение
    така са ни втълпили - всичко по правила! Правилата - вън понякога,
    права е Маги!ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
  • Излязло е от душата , затова се лее като музика, ех правилата те са за това да ги нарушаваме.
  • Смисълът е чудесен, но крайните срички не бива да се повтарят
    повече от два пъти, така са ни учили.Извинявам се за упрека.
    Всичко хубаво!!!
  • Поздрави!
    Много е хубаво
Random works
: ??:??