Разклатиш ли бирата!
Жените нахлуват в подредения ти живот
като лятна буря -
категорично-страховита,
мятаща дървета, светкавици, чадъри
(по дяволите новите обувки,
а вратовръзката пепел от рози - няма такъв сдухан хобот!)
нахлуват, парфюмирани, ухилени,
кипящи като прясна бира,
от вратата те повалят,
после и в леглото,
в асансьора,
и в колата, и под душа,
междувременно научаваш за лудите ù приятелки,
за Еко, Достоевски и "Опасни връзки",
за колегите и гаджетата ù,
стотици отбрани цитати,
колко много мрази чесън,
колко все още е луда по баща си!
Унасяйки се, подскачаш от писъка ù
(да не ù изтръгна езика 100-килограмов негър с обица на носа, или боа я придуши)
Ах! Точно за тая реклама ти говорех!
Заспивайки, научаваш, че си поспалив работохолик и е самотна и без внимание
иде нежна бяла сутрин,
събуждаш се озадачен, сгушен в нещо като топло гнездо,
преметнала е всичките си крайници върху теб,
измъкваш се внимателно от яката хватка
да свариш кафе за вряскавата птица.
© Цветелина Александрова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Интесно и оргинално!Поздрав и от мен!
-
** -
Благодаря ти, Нелиса!
Животът е хаотичен, изненадващ и доста "екшън" в предизвикателствата, които поднася, наистина.
А стихчето също е доста хаотично, може би малко многословно, може би дори изобщо не е стихотворение, както казва Северянин, в момента, в който го писах някога преди години, бях завладяна от толкова стихийна емоция, която напираше да се излее, че нямаше как да мисля за стъпката, за мярката. Така че такова се е получило - непремерено, не-стихотворение. -
Хареса ми - нахвърляно като живота, който пресъздава, нещо средно между екшън-комедия, женски сериал и интелигентен изблик на ревност.
Уби ме с вратовръзката! -
Благодаря за мнението!
Няма защо да съжаляваш, аз пиша така, не претендирам, че съм гениална и не се обиждам от критика.
А жанровете отдавна са смесени, не са това, което са били някога, жанр в чист вид трудно ще се открие в съвременната литература.
Ето стих на гениална българска поетеса в мерена реч наистина, но далеч от канона: http://www.zapiski.info/701/%D0%95%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%91%D0%B0%D0%B3%D1%80%D1%8F%D0%BD%D0%B0-%D0%A1%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%B8%D0%B8-%28%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%82%29.
Много подобни примери мога да приведа.
А за внушенията - дали са "епидермални" или кардиоторакални, не желая дори да коментирам това, защото е възможно да са различни за всеки, който се натъкне на текста и реши да му отдели време.
Поздрави, Северянин!
Ананаси в шампанско... -
Модернизъм? Маниерност? Или и двете? Това тук въобще не е стихотворение и е странно защо е при поезията, а не при прозата. Защото не начупените редове правят стиха, а стъпката, ритъма, римната решетка. Защото стихът е мерена реч. По-добре би изглеждало може би като импресия, макар внушенията да са епидермални. Съжалявам...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Благодаря за редовните посещения, Оксиморон!