2.12.2012 г., 22:58

Разклатиш ли бирата!

920 0 7

Жените нахлуват в подредения ти живот
като лятна буря -
категорично-страховита,
мятаща дървета, светкавици, чадъри
(по дяволите новите обувки,
а вратовръзката пепел от рози - няма такъв сдухан хобот!)
нахлуват, парфюмирани, ухилени,
кипящи като прясна бира,
от вратата те повалят,
после и в леглото,
в асансьора,
и в колата, и под душа,
междувременно научаваш за лудите ù приятелки,
за Еко, Достоевски и "Опасни връзки",
за колегите и гаджетата ù,
стотици отбрани цитати,
колко много мрази чесън,
колко все още е луда по баща си!
Унасяйки се, подскачаш от писъка ù
(да не ù изтръгна езика 100-килограмов негър с обица на носа, или боа я придуши)
Ах! Точно за тая реклама ти говорех!
Заспивайки, научаваш, че си поспалив работохолик и е самотна и без внимание
иде нежна бяла сутрин,
събуждаш се озадачен, сгушен в нещо като топло гнездо,
преметнала е всичките си крайници върху теб,
измъкваш се внимателно от яката хватка
да свариш кафе за вряскавата птица.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелина Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Весе, поздрави и на теб!

    Благодаря за редовните посещения, Оксиморон!
  • Интесно и оргинално!Поздрав и от мен!
  • **
  • Благодаря ти, Нелиса!
    Животът е хаотичен, изненадващ и доста "екшън" в предизвикателствата, които поднася, наистина.
    А стихчето също е доста хаотично, може би малко многословно, може би дори изобщо не е стихотворение, както казва Северянин, в момента, в който го писах някога преди години, бях завладяна от толкова стихийна емоция, която напираше да се излее, че нямаше как да мисля за стъпката, за мярката. Така че такова се е получило - непремерено, не-стихотворение.
  • Хареса ми - нахвърляно като живота, който пресъздава, нещо средно между екшън-комедия, женски сериал и интелигентен изблик на ревност.
    Уби ме с вратовръзката!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...