22 sept 2014, 19:26

Различен

  Poesía » Otra
469 0 1

РАЗЛИЧЕН

Чувства - вече опит, сърце и вени вече камъни.
Сетивата, топлотата, добротата са забравени.
Друг, различен, сякаш нов, дори първичен за момента.
Побъркан, нереален сякаш смес от бира, ром и мента.
Нека видят, нека знаят и накрая нека спрат да търсят.
Ще намират новото, защот от дупката се аз изплъзнах.
Дали излязох или повече затъвам, надолу съм или летя в успеха.
Вашто мнение е важно, но вий ли влизате в мойта дреха?
Питам и когато там сте, говорете за промяна.
Когат' от мен изкарате една дневна и една нощна смяна.
Под мен имам предвид живота ми и всички в него.
Опознайте ги и мене вижте, опознайте мойто его.
Бъдете защита на хората, които защитавам.
Бъдете врагове на тия, които унижавам.
И тогава аз във вашето лице ще видя приятел,
който е с мен и който антоним е на предател.
Всичко, което виждате, е през вашите очи,
а аз не газя никога в нечии чужди земи.
Взимам си решенията и постъпките ми са мой избор.
Ако се наложи, ще попитам дали да вляза във вашия двор.
А вие оставете оборотите на деня ми с пълна газ.
Ако ме виждате различно, търсете промяната във вас.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Вълков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прозвуча ми като текст
    за рап песен, но като цяло
    наистина е интересно и различно,
    особено последното изречение.
    Поздрави!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...