22.09.2014 г., 19:26

Различен

467 0 1

РАЗЛИЧЕН

Чувства - вече опит, сърце и вени вече камъни.
Сетивата, топлотата, добротата са забравени.
Друг, различен, сякаш нов, дори първичен за момента.
Побъркан, нереален сякаш смес от бира, ром и мента.
Нека видят, нека знаят и накрая нека спрат да търсят.
Ще намират новото, защот от дупката се аз изплъзнах.
Дали излязох или повече затъвам, надолу съм или летя в успеха.
Вашто мнение е важно, но вий ли влизате в мойта дреха?
Питам и когато там сте, говорете за промяна.
Когат' от мен изкарате една дневна и една нощна смяна.
Под мен имам предвид живота ми и всички в него.
Опознайте ги и мене вижте, опознайте мойто его.
Бъдете защита на хората, които защитавам.
Бъдете врагове на тия, които унижавам.
И тогава аз във вашето лице ще видя приятел,
който е с мен и който антоним е на предател.
Всичко, което виждате, е през вашите очи,
а аз не газя никога в нечии чужди земи.
Взимам си решенията и постъпките ми са мой избор.
Ако се наложи, ще попитам дали да вляза във вашия двор.
А вие оставете оборотите на деня ми с пълна газ.
Ако ме виждате различно, търсете промяната във вас.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Вълков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прозвуча ми като текст
    за рап песен, но като цяло
    наистина е интересно и различно,
    особено последното изречение.
    Поздрави!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...