Не ме мрази – такава съм, наивна…
търсеща изгубен идеал.
Едни ми казват „луда“, други – силна,
който както е разбрал…
Недей ме гледа с това презрение –
аз съм ти, макар различна…
Аз мечтая и се боря за спасение –
не оставам даже безразлична.
Хората забравят в грижи дребни
себе си да търсят, да мечтаят.
Те живеят… не! Живуркат непотребни –
някой ден дали ще съжаляват?
Не ме мрази – аз искам да живея,
всеки миг да чувствам и да дишам.
За някои съм луда, а за други – смела,
аз съм себе си – макар различна…
© Или Дадарова Todos los derechos reservados