16 may 2012, 12:24

Различна

1K 0 10

Налях снага.... Проблеми и неволи.

Страстта, която пазих, се стопи,

не чувам, ако някой ме помоли,

и усета във мен се притъпи...

Лицето без - усмивка все по-често,

очите ми - без блясък, все тъжат,

а спомените са горчиво ресто

и дълго сълзите след туй текат.

Ранима съм и някак празна,

във миналото вкопчена до гняв

и уж съм с гръб към старостта омразна,

но липсва често разумът ми здрав.

Завръщам се към огнените нощи,

копнея за отминали неща...

в реалните ни празни къщи

не мога да мечтая... и крещя.

За чувствата чета в романи само,

в измислени от някой светове,

отдавна не намирам ближно рамо

и с обич някой да ме отведе...

Във онзи свят, когато бях различна,

със пърхаща от лекота снага -

със пеперудената красота магична,

когато истински е влюбена жена.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирена Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....