Различна
Налях снага.... Проблеми и неволи.
Страстта, която пазих, се стопи,
не чувам, ако някой ме помоли,
и усета във мен се притъпи...
Лицето без - усмивка все по-често,
очите ми - без блясък, все тъжат,
а спомените са горчиво ресто
и дълго сълзите след туй текат.
Ранима съм и някак празна,
във миналото вкопчена до гняв
и уж съм с гръб към старостта омразна,
но липсва често разумът ми здрав.
Завръщам се към огнените нощи,
копнея за отминали неща...
в реалните ни празни къщи
не мога да мечтая... и крещя.
За чувствата чета в романи само,
в измислени от някой светове,
отдавна не намирам ближно рамо
и с обич някой да ме отведе...
Във онзи свят, когато бях различна,
със пърхаща от лекота снага -
със пеперудената красота магична,
когато истински е влюбена жена.
© Ирена Георгиева All rights reserved.
