prosto-jena70 (Теодора Петкова)
16 37
1 sept 2011, 23:39

Разминаване 

  Poesía
770 0 3

 

Недей да чукаш - очаквам само теб,

масата е сложена и вино ще налея.

Опитай гозбата - приготвих я за теб,

две топли думи за отплата аз копнея.

 

Мълчиш, вечеряш с блуждаещи очи,

докосващи неволно героя от екрана.

Отпиваш бавно, а виното горчи

като болката, в сърцето ми събрана.

 

Очаквам да продумаш, но уви,

понасяш се със тихи стъпки към покои,

в които сме се любили от вечер до зори,

а сега ме стягат, както затворникът - окови.

 

Прибирам масата, допушвам фас в нощта,

филм след филм, програма след програма

сълза потича - изтривам я. Махни се суета!

Не искам да съм персонаж в житейската си драма!

 

 

© Теодора Петкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ето за това ти казах, че си силна. И ако сезоните се сменят през месеци, то настроението ни всеки ден.Така, че пиши стихове когато имаш муза било то тъжни или радостни, те са нас самите.Прегръдка, Теди!
  • Благодаря Ваня!
    Наистина е малко объркващо,за тези които ми прочетоха предния стих,защото там описах колко съм уверена и силна.Но...всички знаем-това е живота!Както при сезоните,така се сменят и емоциите.В крайна сметка,какъвто и да е животът ни,трябва да го изживеем,стремейки се,да го направим малко по добър.Радвам се че писа.
  • Много тъжен стих, но истински, житейски! Точно тези моменти в живота ни карат да излеем болката на хартия.Да се освободим от това чувство...Не винаги любовта е муза. Повярвай ми, получел се е страхотен стих.Силна си, ще се справиш.
Propuestas
: ??:??