Разминаване
Недей да чукаш - очаквам само теб,
масата е сложена и вино ще налея.
Опитай гозбата - приготвих я за теб,
две топли думи за отплата аз копнея.
Мълчиш, вечеряш с блуждаещи очи,
докосващи неволно героя от екрана.
Отпиваш бавно, а виното горчи
като болката, в сърцето ми събрана.
Очаквам да продумаш, но уви,
понасяш се със тихи стъпки към покои,
в които сме се любили от вечер до зори,
а сега ме стягат, както затворникът - окови.
Прибирам масата, допушвам фас в нощта,
филм след филм, програма след програма
сълза потича - изтривам я. Махни се суета!
Не искам да съм персонаж в житейската си драма!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Петкова Всички права запазени
