Сънят не докосна очите ми,
нощта ме изпълни с тъга.
И ти не погали косите ми,
избяга от нас любовта.
В различни посоки поехме,
далечни, студени дори…
И чувствата бавно убихме,
изчезнаха всички мечти.
Душите отново самотни…
Угаснаха всички звезди…
И грижите делнични, тъжни
изпълниха нашите дни.
Въпроси валят в тишината,
въпроси се сипят в нощта:
Къде е за нас красотата
и всичко прекрасно в света?
Какво е за теб разминаване?
Какво е за мен самота?
Какво е за теб разстояние?
Какво е за мен любовта?
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados