Жените ни задавят се с цигари. Измаря ги жестокият ни стрес.

На тридесет и три изглеждат стари пред лозунга за вечния прогрес.

Налага се да бъдат домакини, да гледат развълнувани деца.

Желаят да развиват дом и име, но винаги заплащат те цена.
 

Мъжете се развиват и доволно изкачват се към славата си те.

Душата им свободна е и волна. Защо ли да се грижат за дете?

Когато ми изтъкнат, че помагат на своите усмихнати жени,

признавам си, че спешно се налага да стисна полетелите сълзи.
 

Какво ли означава да помагаш, когато си създател на дете?

Комично се залива Баба Яга в припаднало от смешката небе.

Детето ти не е пространство дворно и някакво разровено поле.

Изисква споделена отговорност и обич на родителско сърце!
 

Обръща се жестокият диктатор, повдигне ли се дума за дете.

Животът е превърнат в инкубатор. Надеждата отиде на море

с жените – господарки на цигари, проникнали до мъчния им дроб.

Отгледайте децата си, другари, така че да ви помнят и след гроб!