Вървя към Теб и сякаш все не стигам,
все нещо ме разсейва и препъва.
В молитва сутрин за греха умирам,
а през деня отново те разпъвам.
Суетна ли е вярата ми, Боже?
Нима плътта не мога да преборя?!
Уж в Теб животът ми положен беше,
а трудно ти предавам свойта воля.
Разбирам колко съм несъвършена
и колко още имам да надграждам.
Днес падам от живота наранена
и с мъка тръна му горчив изваждам. ...