7.09.2015 г., 20:06 ч.

Размисли 

  Поезия » Друга
424 0 0
Вървя към Теб и сякаш все не стигам,
все нещо ме разсейва и препъва.
В молитва сутрин за греха умирам,
а през деня отново те разпъвам.
Суетна ли е вярата ми, Боже?
Нима плътта не мога да преборя?!
Уж в Теб животът ми положен беше,
а трудно ти предавам свойта воля.
Разбирам колко съм несъвършена
и колко още имам да надграждам.
Днес падам от живота наранена
и с мъка тръна му горчив изваждам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Пенева Всички права запазени

Предложения
: ??:??