14 nov 2013, 17:46

Размисли след новините 

  Poesía
362 0 3

Мълчим... След малко в новините

ще видим кръв и сълзи по лицата.

Студентите ни, пак са били бити.

Пак бият бъдещето на страната.

 

Но случката, която ще разкажа

не ме потресе. Просто ме разтърси.

Пред спуснатите щикове-завеси

стоеше той. Той бе пристигнал първи.

 

Един замахна. С палка го удари.

От болката той "татко..." изкрещя.

А онзи удряше където свари,

напук, че беше му баща.

 

Децата си пребиват за заплата.

Способни са на още чудеса.

А съвестта покрита от мъглата

слепее в онемялата страна.

 

Историята всичко си записва.

По палката ще лепне тази кръв,

а ехото ще носи грозен писък:

"За тебе, татко, тук застанах пръв!"

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??