Размисли след новините
Мълчим... След малко в новините
ще видим кръв и сълзи по лицата.
Студентите ни, пак са били бити.
Пак бият бъдещето на страната.
Но случката, която ще разкажа
не ме потресе. Просто ме разтърси.
Пред спуснатите щикове-завеси
стоеше той. Той бе пристигнал първи.
Един замахна. С палка го удари.
От болката той "татко..." изкрещя.
А онзи удряше където свари,
напук, че беше му баща.
Децата си пребиват за заплата.
Способни са на още чудеса.
А съвестта покрита от мъглата
слепее в онемялата страна.
Историята всичко си записва.
По палката ще лепне тази кръв,
а ехото ще носи грозен писък:
"За тебе, татко, тук застанах пръв!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
