Мълчим... След малко в новините
ще видим кръв и сълзи по лицата.
Студентите ни, пак са били бити.
Пак бият бъдещето на страната.
Но случката, която ще разкажа
не ме потресе. Просто ме разтърси.
Пред спуснатите щикове-завеси
стоеше той. Той бе пристигнал първи.
Един замахна. С палка го удари.
От болката той "татко..." изкрещя.
А онзи удряше където свари,
напук, че беше му баща. ...