Една жена разчупваше греха

като погача месена на скрито.

Някой пееше: "Каква жена..."

и бършеше потта си от очите.

Тя не чуваше. Заета бе с това,

да раздаде и сетната трошица.

Не беше трудно да си раздаде греха.

Желаещите чакаха в редица.

Кому е нужна всъщност песента,

когато чака някаква наслада?

Човек робува лесно на греха

и не признава песен за награда.

Изкуството, все крета отстрани,

че пита не ухае на мастило.

В коя война, не са намесени жени?

Живот като ветрило.

Движения напред - назад

и нещо те полъхне...

Жената чупи и раздава грях,

а песента замлъква...