Една жена разчупваше греха
като погача месена на скрито.
Някой пееше: "Каква жена..."
и бършеше потта си от очите.
Тя не чуваше. Заета бе с това,
да раздаде и сетната трошица.
Не беше трудно да си раздаде греха.
Желаещите чакаха в редица.
Кому е нужна всъщност песента,
когато чака някаква наслада?
Човек робува лесно на греха
и не признава песен за награда. ...