3 дек. 2017 г., 22:41

Размисли за изкуството 

  Поэзия
384 0 1
Една жена разчупваше греха
като погача месена на скрито.
Някой пееше: "Каква жена..."
и бършеше потта си от очите.
Тя не чуваше. Заета бе с това,
да раздаде и сетната трошица.
Не беше трудно да си раздаде греха.
Желаещите чакаха в редица.
Кому е нужна всъщност песента,
когато чака някаква наслада?
Човек робува лесно на греха
и не признава песен за награда. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
: ??:??