29 sept 2010, 12:48

Размисли за живота и смъртта

2.2K 0 6


Размисли за живота и смъртта

 

                                                      на Дора

 


Аз виждам – времето рисува по лицето ми,

следи оставя всеки минал ден;

носталгия се стеле по сърцето ми

за миналите дни и нощи, за миналото мен.

И в погледа ми мъдрост се прокрадва,

а аз съм тъй далеч от мъдростта

и тъй отдавна търся брадва

да отсека на времето реалността...

 

 

Звуча навярно като Шекспиров сонет

и май е време просто да престана –

не ще си върна никой миг отнет –

ще си налея мъжки уиски във буркана.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кат Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотен стих!
  • Невероятно е!!!
  • Благодаря, че се отбихте.
    Наздраве, Майсторе, да пием за бъдещето.
  • Дъждът не ще прогони пролетта,
    дори и в сняг да се превърне.
    Изтекло времето във вечността,
    не може нищо да го върне.

    За миналото мисля без тъга,
    защото то не се променя,
    но бъдещето и мигът сега
    са важни повече за мене.

    Наздраве! За бъдщето!
  • Харесах!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...