Размисли за живота и смъртта
Размисли за живота и смъртта
на Дора
Аз виждам – времето рисува по лицето ми,
следи оставя всеки минал ден;
носталгия се стеле по сърцето ми
за миналите дни и нощи, за миналото мен.
И в погледа ми мъдрост се прокрадва,
а аз съм тъй далеч от мъдростта
и тъй отдавна търся брадва
да отсека на времето реалността...
Звуча навярно като Шекспиров сонет
и май е време просто да престана –
не ще си върна никой миг отнет –
ще си налея мъжки уиски във буркана.
© Кат All rights reserved.
