2 abr 2009, 8:58

Размисъл

  Poesía
737 0 1

 

 

Времена се губят в пошлост, в грехове,

хората се търсят, а намират ли се те?

Всякой се оплаква: "Тежко се живее.

Животът нам таквиз направи!

Не сме ний нивга туй искАли..."

Не! Сърце ми търси изход, то не ще жалее!

Само с чиста обич, само с вяра нова

на свят желан поставя се основа!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за съветаЩе опитам, пък каквото стане... Но защо 'този път'?

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...