2.04.2009 г., 8:58

Размисъл

739 0 1

 

 

Времена се губят в пошлост, в грехове,

хората се търсят, а намират ли се те?

Всякой се оплаква: "Тежко се живее.

Животът нам таквиз направи!

Не сме ний нивга туй искАли..."

Не! Сърце ми търси изход, то не ще жалее!

Само с чиста обич, само с вяра нова

на свят желан поставя се основа!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за съветаЩе опитам, пък каквото стане... Но защо 'този път'?

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...