Размисъл

4 ene 2015, 21:49

Poesía » Filosófica

440 0 4

Понякога се разтварям в себе си

и тихо и кротко чета,

разлиствам бавно тефтера си

със странички неукротима душа.

Изливани мастилени блянове,

заляти тук-таме с кафенце тъга,

в мигове, пробващи моето вярване,

че любовта създава света

или тогава, когато са ме надявали

безмузи дяволи на вити рога...

Време е вече, може би,

да укротя тази моя душа?!

Ще пия кафето си бавно и чисто,

но тогава какво ще чета

от купчинка бели листове?

За умряла житейска гора...?

Въпросът е вътре, премислям го...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

valqka (Валентин Василев)

2015-01-06T16:39:55+02:00

Благодаря ви, мили приятели! Да е светла, мирна и щастлива Новата година за всички вас и вашите семейства! Благодатна да е!
Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)

2015-01-06T16:00:35+02:00

За много години, Валентине! Здраве и кьсмет!
valqka (Валентин Василев)

2015-01-05T17:40:06+02:00

Благодаря, Краси! Вдъхновена и благодатна да е новата година и за теб!
krchernev (Красимир Чернев)

2015-01-05T09:19:24+02:00

За много години, приятелю!
Бавно четох твоя стих, бавно...позаседях се...
Поздрави сърдечни!