igineva (Ирена Иванова)
68 21
13 sept 2008, 13:15

Разпиляна 

  Poesía » Otra
667 0 2

По шепота се разпилях
във сивотата на небето.
Самотна в своя полет бях,
когато плачеше сърцето.

Събирах се, ала след миг
отново тръгвах разпиляна
по стъпките на нечий вик
в прегръдката, за да остана.

В умората си не поспрях
да излекувам тишината.
По шепота се разпилях
и разпиляна ме запомни самотата.

© Ирена Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??