Sep 13, 2008, 1:15 PM

Разпиляна

  Poetry » Other
951 0 2

По шепота се разпилях
във сивотата на небето.
Самотна в своя полет бях,
когато плачеше сърцето.

Събирах се, ала след миг
отново тръгвах разпиляна
по стъпките на нечий вик
в прегръдката, за да остана.

В умората си не поспрях
да излекувам тишината.
По шепота се разпилях
и разпиляна ме запомни самотата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...