Разпиляна

Sep 13, 2008, 1:15 PM

Poetry » Other

742 0 2

По шепота се разпилях
във сивотата на небето.
Самотна в своя полет бях,
когато плачеше сърцето.
Събирах се, ала след миг
отново тръгвах разпиляна
по стъпките на нечий вик
в прегръдката, за да остана.
В умората си не поспрях
да излекувам тишината.
По шепота се разпилях
и разпиляна ме запомни самотата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Разпиляна

Искате да прочетете повече?

Random works