Разплакани очи


Две разплакани очи явяват се
в съня ми неспокоен
и ми напомнят за един добър човек,
който провалил се бе навремето,
но сега той идол е за мен.
Разказваше как в свойто отчаяние
забравил и жена, и дом,
животът му поставил изпитание -
да намери подходящ за него дом.
Намерил го, ала не го допуснал
ни за миг до своето сърце,
една жена, която той обичал,
живеела във него,
държал я той във своите ръце,
а тя живота му отровила, оставила го сам,
без да вземе под внимание,
че той единствено за нея е копнял.
Държах ръцете му и гледах как умира,
и исках с него да умра,
за да избегна, ако мога,
надвисналата над мен беда
и от нея чрез смъртта да се спася.
А добрият човек се опита да говори,
може би за да ме спре,
надигна се, но в миг се свлече...
очи затвори, и примря...
За да не позволи да го последвам,
той избра смъртта.
Просто знаеше, че ще ме спре...
Отиде си един добър човек
и ми остави болка и вина,
и трябва да живея с тях...
докато и мен ме навести... смъртта...!