Разплаках думите. И те ми се разсърдиха.
Поникнаха от листа зли и кървави,
като река потекоха по нищото,
обледениха съчките в огнището.
Назряваха болезнени, безсмислени,
спасени в гърлото на кръгли истини.
А после търпеливо – бели лягаха
като въздишки, променили тягата
на дните ми – самотници по друмите...
....................................................................
Не съжалявам, че разплаках думите.