Разпятие

15 abr 2015, 0:22

Poesía » Otra

256 0 2

Разпнати сме от слабости и грешки.

Невинни сме. Виновни, че живеем.

А раните от кръста ни са тежки.

Търпим и страдаме - това умеем.

Венеца трънен ни е битието.

Сами сме си палачи и съдници.

Последната надежда е отнета

и изгорени всички плащеници.

Че всеки ден е нашата Голгота.

Катерим я без право на пощада.

Разпъва ни неистово живота

и който нероден е, той не страда.

Ще станем ли обаче по-смирени,

безгрешни, състрадателни, човечни?

Христос умря. За тебе и за мене.

И в дълг сме на разпятието вечно...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Katriona (Кети Рашева)

2015-04-15T11:46:24+03:00

Хубав, човешки стих, топъл!
mislitelq (Георги Каменов)

2015-04-15T00:41:40+03:00

Мъдър стих със силни послания и вечни човешки истини.