15 abr 2015, 0:22

Разпятие

  Poesía » Otra
411 0 2

Разпнати сме от слабости и грешки.

Невинни сме. Виновни, че живеем.

А раните от кръста ни са тежки.

Търпим и страдаме - това умеем.

 

Венеца трънен ни е битието.

Сами сме си палачи и съдници.

Последната надежда е отнета

и изгорени всички плащеници.

 

Че  всеки ден е нашата Голгота.

Катерим я без право на пощада.

Разпъва ни неистово живота

и който нероден е, той не страда.

 

Ще станем ли обаче по-смирени,

безгрешни, състрадателни, човечни?

Христос умря. За тебе и за мене.

И в дълг сме на разпятието вечно...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...