Разпятие
Разпнати сме от слабости и грешки.
Невинни сме. Виновни, че живеем.
А раните от кръста ни са тежки.
Търпим и страдаме - това умеем.
Венеца трънен ни е битието.
Сами сме си палачи и съдници.
Последната надежда е отнета
и изгорени всички плащеници.
Че всеки ден е нашата Голгота.
Катерим я без право на пощада.
Разпъва ни неистово живота
и който нероден е, той не страда.
Ще станем ли обаче по-смирени,
безгрешни, състрадателни, човечни?
Христос умря. За тебе и за мене.
И в дълг сме на разпятието вечно...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
