Разрида се стара майка,
скубе коси и се вайка.
- Мило чедо, къде си?
На чужда земя дали добре си?
Носих те девет месеца под сърцето,
грееха ми очите, сияеше ми лицето.
Взех те в ръце и ми доби смисъл живота,
а ти ми пое гръдта с охота.
Вдиша първата си живителна глътка,
сгушено в топлата ми прегръдка.
Направих детството ти щастливо,
беше дете палаво и красиво. ...