Разрида се стара майка,
скубе коси и се вайка.
- Мило чедо, къде си?
На чужда земя дали добре си?
Носих те девет месеца под сърцето,
грееха ми очите, сияеше ми лицето.
Взех те в ръце и ми доби смисъл живота,
а ти ми пое гръдта с охота.
Вдиша първата си живителна глътка,
сгушено в топлата ми прегръдка.
Направих детството ти щастливо,
беше дете палаво и красиво.
Израстна в бедност и немотия,
захапало намазана с мас филия.
А аз до здрач се трепех превита,
но душата ми беше с твоя смях сита.
Изстриваше ми с усмивката си умората,
гордеех се с теб пред хората.
Изучих те на челото с кръв и пот,
на пук на гадния живот.
Но работа не намери пет години,
задлъжняхме на близки и роднини.
Накрая не издържа и замина,
в пустата далечна чужбина,
Заради проклетата неволя го направи,
по цели нощи за теб да плача ме остави.
Сега на чужди хора слугуваш,
ругатни в лицето си чуваш.
Мръсни чинии до полунощ миеш,
на старци немощни задници триеш.
Скришом си бършеш сълзите,
загубило си живеца в очите.
Като те пиам: - Как си чедо?
Защо лицето ти е изпито и бледо?
Ти заучено отговаряш:
- Добре съм, мамо! - неуморно повтаряш.
Пращаш ми пари да не гладувам,
а аз в съня си риданията ти чувам.
От сърцето ми кръв капе,
болката вътре дращи и хапе.
Връщай се, чедо, че вече съм стара,
ще ям сух хляб на попара.
Само бъди до мене,
че не ми остава много време.
Нека те погледна за последен път,
че силите ми като свещ мъждят,
- Мила майко, знаеш че не мога,
нощем за нас се моля на Бога.
Сега рзделени и тъжни стоим,
но поне стотинките за хляб не броим.
И аз копнея да ме прегърнеш,
усмивката ми на лицето да върнеш.
Да ме помилваш по косите,
да ти заспя щастливо на гърдите.
С български гозби да ме нахраниш,
от лошотията да ме браниш.
Да помириша цветята в двора,
на роден език да поговоря.
Роден въздух да вдишам,
за нашето си небе въздишам.
Ама ти, мила майко не ме жали,
а в църква свещ запали,
за България, дано скоро се оправи,
че да се прегърнем живи и здрави.
- Волята ти, чедо, няма да прекърша,
пред открехнала вратата сълзи ще бърша.
Ще те очаквам в сърцето с надежда,
погледа ми в дълечината тъжно ще поглежда.
И ще ридая, и ще се кръстя и ще се моля,
да те дочакам с Божията воля.