29 jul 2018, 10:56

Разстояние

686 2 2

Безкрайно море между нас.
И сто планини непроходни.
В небето двулика луна
наднича в два чужди прозорца.

 

Говорим различен език.
Живеем съвсем паралелно. 
Приключи свещения миг - 
едно резонансно треперене. 

 

Часовникът даже отчита
ни в два несъвпадащи такта. 
От всичките думи по смисъл
най-близката бе тишината.

 

Така безусловно те няма, 
че целия космос изпълваш.
Повярвах във тебе, когато
тъгата в очите покълна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...