Безкрайно море между нас.
И сто планини непроходни.
В небето двулика луна
наднича в два чужди прозорца.
Говорим различен език.
Живеем съвсем паралелно.
Приключи свещения миг -
едно резонансно треперене.
Часовникът даже отчита
ни в два несъвпадащи такта.
От всичките думи по смисъл
най-близката бе тишината.
Така безусловно те няма,
че целия космос изпълваш.
Повярвах във тебе, когато
тъгата в очите покълна.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
