Безкрайно море между нас.
И сто планини непроходни.
В небето двулика луна
наднича в два чужди прозорца.
Говорим различен език.
Живеем съвсем паралелно.
Приключи свещения миг -
едно резонансно треперене.
Часовникът даже отчита
ни в два несъвпадащи такта.
От всичките думи по смисъл
най-близката бе тишината.
Така безусловно те няма,
че целия космос изпълваш.
Повярвах във тебе, когато
тъгата в очите покълна.