6 sept 2009, 12:20

Реалността 

  Poesía » Otra
438 0 0

Ти си жената, заради която човек пътува.
Ти можеш да накараш всеки да изплува...

Накараш ли го да повярва в себе си,
всеки е готов и на край света да иде и съществува.
Само да се отърве и отърси от истината,
че тя наистина съществува!

Нищо повече не искаш от една жена!
Само едно, две, но не и три неща.
Заради които си родена жена
и само да е доволна и "щастлива" твойта душа!

Караш хората да полудяват още щом те зърнат.
Обръщаш гръб на всеки и го караш да "лети".
Трепетът във твоите очи е огънят,
който гори в мойто сърце!!!

Твойта реч бе мойта мисъл.
Моите "действия" бяха твоите мечти.
В крайна сметка всичко започна на шега
и не зная някога дали ще дойде краят.

Сега в момента аз съм много "унизен".
Ти ме караш да не спя и да гадая.
Сънят за мен е вече във вечността,
дори да зная, че ще си умра в самота.

... Веднъж докосната твойта красота,
всеки ще страда и иска само твойта душа!

© Георги Дянков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??