6 sept 2009, 12:20

Реалността

  Poesía » Otra
569 0 0

Ти си жената, заради която човек пътува.
Ти можеш да накараш всеки да изплува...

Накараш ли го да повярва в себе си,
всеки е готов и на край света да иде и съществува.
Само да се отърве и отърси от истината,
че тя наистина съществува!

Нищо повече не искаш от една жена!
Само едно, две, но не и три неща.
Заради които си родена жена
и само да е доволна и "щастлива" твойта душа!

Караш хората да полудяват още щом те зърнат.
Обръщаш гръб на всеки и го караш да "лети".
Трепетът във твоите очи е огънят,
който гори в мойто сърце!!!

Твойта реч бе мойта мисъл.
Моите "действия" бяха твоите мечти.
В крайна сметка всичко започна на шега
и не зная някога дали ще дойде краят.

Сега в момента аз съм много "унизен".
Ти ме караш да не спя и да гадая.
Сънят за мен е вече във вечността,
дори да зная, че ще си умра в самота.

... Веднъж докосната твойта красота,
всеки ще страда и иска само твойта душа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Дянков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...