Пакостлива_вещица (Валентина Петрова)
5 33
22 mar 2023, 8:31

Рецепта за щастие 

  Poesía
1004 4 35

Любов към ближния показвай,

дори когато смяташ, че не заслужава.

Грешките простѝ, а не наказвай!

Човешко е да се греши, божествено – да се прощава.

 

Не изпълвай живота си с омраза,

не променяй своята природа.

Злото опасно е като зараза,

а един за всички над нас е небосвода.

 

Ти за утре нищо не отлагай,

че вчера мина, а утре може и да няма.

Не пречѝ, а на всекиго помагай,

напук да правиш – глупост е голяма.

 

Съдбата всеки сам си сътворява,

от теб зависи дали ще си щастлив.

С изборите човек трябва да внимава,

че не знае колко дълго ще е жив!

 

 

© Валентина Петрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря!
  • Хубав стих!
  • Съдбата своя, всеки сам кове.
    Тя на желанията е производна.
    Който може чувства да чете,
    душа щастлива е .....душа - свободна!
  • Метроном, коментирах принципно, не в случая Ирен. Хората понякога не се усещат кога да спрат с "подобренията". Отделен е въпроса дали авторът ще приеме критиката и ще я осъзнае или приложи. Дълга и широка е 😀
  • Гледай си в краката... да не паднеш.
  • Любов към ближния показвай

    😄То било само да показвам, без да давам
    Е така е, връзка от метрото!
    По-късно ново вкл, слизам 😄

    Седя си о си чатя като всички 😎
  • Пепи, почни да пишеш разбираемо, най-накрая, че да не ми станеш ''ближна''.
    Погледни се какво си написала. Какво им о даваш безусловно.

    П.П. Ама пък... в това ти е чара.
  • Метроном - толкова шантави срещам, въобще не ги ща да са ми ближни😄
    Само на близките може да прощавам о давам безусловно
  • Пепито много добре знае какво е ''ближен'', ама обича да се прави на улава.
  • "Ближен" според християнската вяра е всеки човек по отношение на другите.

    П.п. може и ближен да е тоя дето да ти тегли една **** за успокоение 😂😂
  • ''Кого наричате "ближен"?''

    Този, който ти е на една ръка разстояние да му обършеш шамар, понеже те дразни.

    Шегувам се!

    п.п. Смути, не съм си и помислял, че Ирен се ''налага''. Но и идеите не 'фащат декиш, понеже от глава до глава... цяла поезия разстояние.
  • В супера:
    - Извинете, къде е щандът с щастието?
    - Алкохолът е в дъното вдясно - третата редица!

    Няма рецепти! Всичко е според индивидуалните търсения, амбиции, очаквания и в противовес - инциденти, болести, отговорности, грижи.

    Кого наричате "ближен"?
  • Мимолетни сме като прашинки на вятъра (рядко го осъзнаваме), но понякога егото е голямо колкото цял океан. Едното се бие с другото, но такъв е светът на хората
    А по повод на казаното в коментарите, едно е да се дават идеи и напътствия, а съвсем друго да се налагат - тънка граница и мнозина не я усещат.
  • Като го спомена, японците, които са един безкрайно интересен народ с любов към всякакъв вид изкуство, си направили японска "метъл" версия.
    П.п. целувам и прегръщам всички вас не спирайте да бъдете себе си....пък ако няма име за изкуството, което правим....все ще му измислим такова
  • Нямаше да има Death Metal, ако Чък Шулдинър не беше разчупил рамките на Траш метъла. И понеже всички се блещили и чудили, какво име да дадат на новия стил, решили просто да го назоват по името на групата дала начало на този стил - група ''Death''
  • Валентина е много права, Ирен. Спомни си колко иновативен беше Исей Мияке...
  • Ирен, стиловете в изобразителното узкуство са се появили именно от иноватори и хора излезли от коловоза на предшествениците. Нямаше на има ренесансово изкуство или барок, неокласицизъм, импресионизъм, експресионизъм, реализъм, минимализъм,футуризъм и още много други стилове ако всички следваха стадото. Братя Стугацки, в книгата си " трудно е да бъдеш Бог" дават интересна храна за размисъл.
  • 😘😘🌹Ето аз целувам, прегръщам и благодаря за това, че ме изтърпяхте. ❤️
  • ...и ти си права.
    П.П. Аз веднъж счупих една рамка на картина, без да искам. Може би и тук ги чупя случайно... хахах...
  • Нека не забравяме, че хората са публика, на която е невъзможно да се угоди. Обикновено не харесват неща или хора, които смятат за по добри от тях, но в същото време биха поощрили някой бездарник с единствена цел да му се подиграват по-дълго.... хубаво е да получаваме одобрението на читателите, но най- важното е ние да харесваме това, което правим.
  • И ти си права. Хайде сега да се прегърнем и цункаме и... кой както си знае. Аз ''не чупя рамки'' от безсилие, а щото така си го мога.
  • "За мен единственото правило при поезията, което трябва да спазваме е да пишем със сърцето си...иначе относно ритъма и римуването на строфите..." Знаеш ли защо се усмихвам? Когато рисуваме не рисуваме ли със сърцето си? И въпреки това е добре да се спазват правилата за композиция, перспектива, обем, пропорции, нали? Смятам, че във всяко изкуство това важи. И когато "чупим рамките" е хубаво да знаем защо го правим и да ги чупим умишлено, а не от ... да кажем безсилие и непознаване. Това разбира се са си някакви мои разбирания. Вие може би си имате други.
  • Аз съм си направил. Но, нали се сещаш, че като направиш нещо свое е добре да се хареса от останалите - иначе, ще му се ''възхищаваш'' сам. Тук трябва и дарба (на първо място) и разбиране на механизма (теоретически познания) и опит...
  • За мен единственото правило при поезията, което трябва да спазваме е да пишем със сърцето си...иначе относно ритъма и римуването на строфите....за тях има всевъзможни варианти, не случайно в категория поезия има толкова подкатегории това, че сме любители поети, не значи, че трябва да ни е страх да експериментираме и да излизаме от шаблоните... Не забравяйте, ако не се вмествате в готовите шаблони-направете свой собствени
  • Да. Случвало ми се е след като публикувам нещо и го погледна после отстрани, да ми дойдат идеи, как е можело да го направя, по-добре. Това е процес. И пак няма гаранция, че новият ми поглед е по-добър от оригинала. Мисля, че и четенето на поезия играе важна роля в сформирането на изказа. Лично аз не съм чел много поезия - даже прекалено малко съм чел - почти нищо. Затова и моите творби не са повлияни от това което вече го има създадено. Друг е въпроса доколко са добри.
  • Метроном (Крив Кривак) Никой или почти никой не твори "по идеално възможния начин". Човек само опитва да направи най-доброто на което самия той е способен. Търси варианти в думи, в цветове, в тонове за да предаде възможно най-добре идеите, мислите и чувствата си. Както казах съвсем не съм човекът, който може да съсдаде най- добрия ритъм, макар че бих се радвала ако можех. Ако дойде Майсторът след моят опит да пооправя ритъма ще видите , колко поправки би нанесъл на този опит. Така чееее... кой говори за шаблон? А и както е казал Салвадор Дали -„Не се страхувайте от съвършенството. Не можете да го постигнете. Още повече, че в съвършенството няма нищо хубаво.“
  • Според мен е почти нереално всеки един от нас да твори по шаблон. Аз разбирам Ирен - вероятно нейния вариант е по-добър, изчистен, синхронизиран, мелодичен и т.н. Но, ако всеки един от нас чувства, мисли, усеща... и реализира творческия процес по идеално възможния начин... то тогава... всички ще сме перфектните творци. Това е утопия. Това е нереално. Да не правя асоциации с едни други неща (машини, роботи...) губи се идентичността. Освен това всеки от нас има различен по количество и ''качество'' талант - дар свише.
  • Интересен поглед върху темата за щастието. Тя наистина е обширна и може много да се пише и говори за това тъй търсено и желано от всички щастие. 🙂
  • Добре Ще дам предложения за промени с една уговорка, че изобщо не съм поет, а се занимавам по професия с художествен текстил и мода. И ритъмът в моите стихоплетеници съвсем не е идеален, по-скоро обратното.
    Любов към ближния показвай,
    дори когато смяташ, че не заслужава.
    Грешките простѝ, а не наказвай!
    Човешко е да се греши, божествено – да се прощава.

    Живота не изпълвай с омраза
    не променяй своята природа.
    Злото е опасно. Истинска зараза.
    Единичък е за всички небосвода.

    За утре нищо не отлагай,
    че вчера мина. Утре може и да няма.
    Не пречѝ. На всекиго помагай,
    напук да правиш – глупост е голяма.

    Съдбата всеки сам си сътворява,
    И личното си щастие гради.
    С изборите трябва да внимава,
    че не ясно колко дълго ще е жив!

    П.П ако имаш изделия подходящи за раздел "Приложни изкуства" ще се радвам да се срещнем там.
  • Ирен, мога да кажа едно голямо благодаря! Винаги съм отворена към предложения за промени...все пак съм интериорен дизайнер не поет по професия.
  • Специално тази тема отваря твърде много въпроси и дискусии, би било трудно или дори невъзможно в стих да успеем да включим всички тях. Просто идеята е всеки от нас да бъде какъвто е, като същевременно да бъде толерантен към останалите. За да сме щастливи, поне според мен, трябва да търсим положителното във всяка една ситуация...
  • Право думамаш Пакостлива Вещице
    /то е защото вероятно си наясно, че Вещица/ Вещер произлиза от от прилагателното „вещ“ – този, който знае и умее/ Иначе може да се помисли за малко редакция тук там за да се подобри ритъма.
  • Харесва ми, макар да не съм на сто процента съгласна.
  • Благодаря
  • Подкрепям всяка дума! Хареса ми.
Propuestas
: ??:??