22 мар. 2023 г., 08:31

Рецепта за щастие

1.4K 4 34

Любов към ближния показвай,

дори когато смяташ, че не заслужава.

Грешките простѝ, а не наказвай!

Човешко е да се греши, божествено – да се прощава.

 

Не изпълвай живота си с омраза,

не променяй своята природа.

Злото опасно е като зараза,

а един за всички над нас е небосвода.

 

Ти за утре нищо не отлагай,

че вчера мина, а утре може и да няма.

Не пречѝ, а на всекиго помагай,

напук да правиш – глупост е голяма.

 

Съдбата всеки сам си сътворява,

от теб зависи дали ще си щастлив.

С изборите човек трябва да внимава,

че не знае колко дълго ще е жив!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!
  • Хубав стих!
  • Съдбата своя, всеки сам кове.
    Тя на желанията е производна.
    Който може чувства да чете,
    душа щастлива е .....душа - свободна!
  • Метроном, коментирах принципно, не в случая Ирен. Хората понякога не се усещат кога да спрат с "подобренията". Отделен е въпроса дали авторът ще приеме критиката и ще я осъзнае или приложи. Дълга и широка е 😀
  • Гледай си в краката... да не паднеш.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...