Събудих се се махмурлука на снощното минало. Вкусът на душевния ми абсент
проникваше в костите ми дълбоко, много дълбоко.
Душата ми кърви като от трънения венец на Исус към Голгота.
Минало и бъдеще се сплетоха там снощи.
Сплетоха и душите ни някак.
Видях те пак след толкова години.
Усетих топлината на пръстите ти при допира на здрависването.
И пак бях там в онази стая. Ръцете ти галеха тялото ми.
Минаваха по врата ми и стигаха чак до душата. Разтваряха я цялата.
И пак сме двамата там в старата къща с кипарисите.
Пак е нощ и пак чувам щурците. Реката ромоли през тялото ми.
Препуска, прелива във мене. ...