Реката на времето
Събудих се се махмурлука на снощното минало. Вкусът на душевния ми абсент
проникваше в костите ми дълбоко, много дълбоко.
Душата ми кърви като от трънения венец на Исус към Голгота.
Минало и бъдеще се сплетоха там снощи.
Сплетоха и душите ни някак.
Видях те пак след толкова години.
Усетих топлината на пръстите ти при допира на здрависването.
И пак бях там в онази стая. Ръцете ти галеха тялото ми.
Минаваха по врата ми и стигаха чак до душата. Разтваряха я цялата.
И пак сме двамата там в старата къща с кипарисите.
Пак е нощ и пак чувам щурците. Реката ромоли през тялото ми.
Препуска, прелива във мене.
Чупи клони и ги понася по течението си.
Понася и нас през годините самота, която си обещахме, разделяйки се.
Нощ, една нощ и всичко остава там.Мислиш ли?!
Случайна среща, ръкостискане.
Очите са други, остарели, но още носят годините и спомена за тази нощ,
която преобърна всичко в мен и пречупи костите ми.
Усещам отново болката и сладкия вкус на миналото.
Нося го в себе си и преливам цялата.
Среща без продължение.
Само телефонно обаждане от куриер.
- Госпожо, имате пратка.Вино.
От подател Васил.
Реката отново се върна в гърдите ми, силна, завличаща хора и нови съдби.
© Kalina Serkedjieva All rights reserved.
