Реки вечни на раздяла.
Реки вечни на болка.
Реки вечни на тъга.
В мен се вливат сега.
Искам глътка въздух
да си поема,
за да не се удавя в тях.
Ръце към теб протягам.
Вик за помощ от сърцето ми
се откъсва.
Но пак те няма.
Замина и не се сбогува.
И прошка не поиска.
Замина и рани след себе си
остави. Много ме боли.
Нима си мислеше,
че можеш да избягаш от лъжите!?
Винаги ще те преследват.
Ще бъдат твоя сянка,
кошмар в съня ти дори.
Не ще можеш от тях да избягаш,
ще те преследват, където и да си.
Ще ти напомнят винаги за мен.
Реката на любовта е далеч
и затова си виновен ти.
14.01.2013 г.
© Дени Todos los derechos reservados