19.01.2013 г., 9:35

Реки

1K 0 0

Реки вечни на раздяла.
Реки вечни на болка.
Реки вечни на тъга.
В мен се вливат сега.
Искам глътка въздух
да си поема,
за да не се удавя в тях.
Ръце към теб протягам.
Вик за помощ от сърцето ми
се откъсва.
Но пак те няма.
Замина и не се сбогува.
И прошка не поиска.
Замина и рани след себе си
остави. Много ме боли.
Нима си мислеше,
че можеш да избягаш от лъжите!?
Винаги ще те преследват.
Ще бъдат твоя сянка,
кошмар в съня ти дори.
Не ще можеш от тях да избягаш,
ще те преследват, където и да си.
Ще ти напомнят винаги за мен.
Реката на любовта е далеч 
и затова си виновен ти.

14.01.2013 г.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дени Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...