Реки от сълзи
не отронила ни една сълза.
Стоях и гледах топлотата на залеза,
показващ моята самота.
Дървета поклащаха клоните,
не отронили и едничко слово,
сякаш съчустващи за
самотата на моята душа.
За пореден път при мене беше,
за пореден път разхождахме се
в гората покрай реката,
която отразяваше нашите сърца.
Реката преливаше от сълзи.
Моите сълзи неизлети, невидени,
говорещи за плача на сърцето
и пресъхналото от страдание лице.
Знам, утре или в другиден
пак ще си до мен.
Но сърцето ти - то не ми преднадлежи,
на друга си го отдал вече, а моето скърби.
И като блудница малка, покорна
се втурвам в сетните ти лъжи.
А накрая се давя в
реки от сълзи!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Юлия Илиева Todos los derechos reservados