За пореден път измамена,
не отронила ни една сълза.
Стоях и гледах топлотата на залеза,
показващ моята самота.

Дървета поклащаха клоните,
не отронили и едничко слово,
сякаш съчустващи за
самотата на моята душа.

За пореден път при мене беше,
за пореден път разхождахме се
в гората покрай реката,
която отразяваше нашите сърца.

Реката преливаше от сълзи.
Моите сълзи неизлети, невидени,
говорещи за плача на сърцето
и пресъхналото от страдание лице.

Знам, утре или в другиден
пак ще си до мен.
Но сърцето ти - то не ми преднадлежи,
на друга си го отдал вече, а моето скърби.

И като блудница малка, покорна
се втурвам в сетните ти лъжи.
А накрая се давя в
реки от сълзи!