10 ene 2010, 16:07

Реки от сълзи

  Poesía
868 0 0

Реки от сълзи

 

Дали беше сън, откъснат от сърцето ми,

или някаква отвратителна реалност?

Дали бе отрова, посипана от разума ми,

или привидение в крива огледалност?

 

Аз или някой друг? Какво се промени в света?

 Видях, прегърнах, чух стар свят до болка познат.

Вече беше различен, но със същата красота.

Отново погледна ме с незаслужен поглед кривнат.

 

Трябваше да бъде нещо красиво, нещо нежно,

но превърна се от бленувана мечта в уродлива истина.

Това, което исках, сега премислям безнадежно.

А и вече виждам брега на надеждата в рутина.

 

Започвам да го подминавам, вече е минало –

минало, което няма да се върне, остана в спомена.

Усещам вълните на тъмнината, а цветето е умряло -

умряло, докато не зърна в края на тунела светлина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Грийн Лейди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...