Реки от сълзи

Дали беше сън, откъснат от сърцето ми,

или някаква отвратителна реалност?

Дали бе отрова, посипана от разума ми,

или привидение в крива огледалност?

Аз или някой друг? Какво се промени в света?

 Видях, прегърнах, чух стар свят до болка познат.

Вече беше различен, но със същата красота.

Отново погледна ме с незаслужен поглед кривнат.

Трябваше да бъде нещо красиво, нещо нежно,

но превърна се от бленувана мечта в уродлива истина.

Това, което исках, сега премислям безнадежно.

А и вече виждам брега на надеждата в рутина.

Започвам да го подминавам, вече е минало –

минало, което няма да се върне, остана в спомена.

Усещам вълните на тъмнината, а цветето е умряло -

умряло, докато не зърна в края на тунела светлина.