10 янв. 2010 г., 16:07

Реки от сълзи

869 0 0

Реки от сълзи

 

Дали беше сън, откъснат от сърцето ми,

или някаква отвратителна реалност?

Дали бе отрова, посипана от разума ми,

или привидение в крива огледалност?

 

Аз или някой друг? Какво се промени в света?

 Видях, прегърнах, чух стар свят до болка познат.

Вече беше различен, но със същата красота.

Отново погледна ме с незаслужен поглед кривнат.

 

Трябваше да бъде нещо красиво, нещо нежно,

но превърна се от бленувана мечта в уродлива истина.

Това, което исках, сега премислям безнадежно.

А и вече виждам брега на надеждата в рутина.

 

Започвам да го подминавам, вече е минало –

минало, което няма да се върне, остана в спомена.

Усещам вълните на тъмнината, а цветето е умряло -

умряло, докато не зърна в края на тунела светлина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Грийн Лейди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...